от Добрин
Петров
Ти тръгни
през полето, човече
не поглеждай
назад, ще боли
уви, аз съм
вече обречена
покривът
стар ми тежи.
Стените
напукани, комин полусрутен,
вятър през
мен да минава усещам,
лехите с
цветя са отдавна погубени
за мен вече
няма надежда...
Да чуя по плочника аз не дочаках
детски
крачета как тичат на воля,
за техните
викове тъй зажадняла бях,
но никой не
идва, от толкова Коледи.
Глава не
обръщай, по пътя върви,
отдалечаваш се бавно, давай по-смело,
ти спомен
дълбоко в сърцето пази
за
мен, старата къща на село...
