Пиршество на сетивата

от Добрин Петров

Парка в мен се вглежда.
А аз разхождам си снагата,
по пъстроцветната му прежда.
Пиршество на сетивата!

Тук трева зелена се подава,
там листа със цвят разкошен.
Разходките харесват ми тъдява,
сред природата разрошена.

По туй време на годината,
тук няма много съзерцатели.
Пусто е, но мрачно никога,
събужда разни чувства у мечтатели.

А долу в ниското, вълните,
игра играят си вековна,
с облаците във небето,
гонят вятъра дъждовен...

И лебеди се виждат, плуват.
Дечица хранят ги със хляб,
радват се, макар и да студуват,
че тъй са бели, като сняг.

И въпреки алеите напукани,
и лампите безжизнени, студени,
и въпреки тез пейки изкорубени,
аз парка си обичам. Несъмнено!

Той познава ме от малък,
затова тук чувствам се особено,
от количката ми бебешка – мой замък,
с очи, изследвал съм го, ококорени.

И днес съм тук, със кучето,
стрелка се опашката му горда.
То е моето другарче,
за него аз пък съм милордa...

Моля ви... Не си мислете,
че в плен съм аз на самота.
О, не! Разхождат ме сами нозете,
из гънките на тази красота.

И някакси харесвам аз идеята,
че мога, или пък не, не знам...
Усещането да изобразя копнея,                
със стихове да ви го пресъздам...

Дано успял съм с таз задача,
че парка си го заслужава, зная.
И нека вместо зоната на здрача,
да ви покори красотата му безкрайна.