Думи

от Добрин Петров

Необезпокоени, с тяхна си скорост космическа,
отлитат нашите думи - безадресни послания,
като комети, но със сила психическа...
велика колкото цялото знание...

Много говорим, нали? Но е доста тревожно,
колко малко всъщност наистина казваме...
И дали диалогът ни има смисъл изобщо,
щом своите мисли да изразим не успяваме...

Да споделя искам и друго, за мене тревожно...          
Искам да мога, ей тъй, с един замах на ръката                                             
да изтрия туй схващане, на езика тази некроза,
че не да чуваш е важно, а да слушаш покόрен тълпата...

И, къде със насмешка, къде направо със болка.
„интелектуалци” в ефира гледам как вият...
Безспорно са гъвкави, като безполови охлюви,
но в живота ни оставят слузеста диря...

Е, все пак продължава животът, нали?           
И всеки живее го по различна причина...
Но дори и неуки, и учени, и зли, и добри,          
нямаме право да бъдем безлични...