от Добрин Петров
И стреснат от свирнята на щуреца
обръщам поглед... Тъмнина...
Той продължава да скрибуца весело.
Аз пък бавно се отправям към дома.
Мислите прекъснати за малко
на преден план излизат пак.
Аз отговори търся, и не жаля,
че животът ми отмина си в това!
Изтича бавно той, и без остатък.
И питам се: Нещата кой устрои ги така?
Защо се случват случките? И що е туй Душата?
Да узная искам, и тъй очите да склопя.
Причината каква е да сме тук за кратко,
на тялото между живота и смъртта?
Урок ли трябва да научим, братко?
С определени хора да се срещнем, да родим деца?
Не мога да приема, че като отидеш горе
живота все едно е как си изживял.
А приживе помогнал ли си някому без корист,
бидейки самият ти потънал в кал?
