от Добрин Петров
Топлиш ми сърцето с доброта,
аз пък дадох своето без страх.
годините отлитат, сякаш на шега,
но не съжалявам аз за никоя от тях.
Дали това, че гледаме в една посока,
на щастието наше е ключът?
Или в онази древна книга на живота,
пророка прав е бил, че любовта горчи...
Аз ли тебе срещнах, ти ли мен...
Не знам... Любов случайността ни подари!
Явно трябвало е всеки да открие,
половинката, с която гори...
Години дълги лутах се във мрака
със свещ в ръка обходих сто земи,
безспирно търсех теб, почти се бях отказал,
но те намерих – момичето на моите мечти.
По малко сняг в косите и на двамата,
очите леко са поуморени, ставите болят...
Но крачим заедно, ръцете здраво хванали,
един на друг опора сме на този свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар