Момиченце – кокиченце

от Добрин Петров

Морски бриз полъхва вяло.
Хладно е. И някак свежо.
В градината кокиче бяло,
очи отвори. Бяла прелест.

„Ей, слънчице, здравей, здравей.
И вий тревички срамежливи.”
Венчелистчета разтваря и се смее,
кокичето нетърпеливо.

Своите другарчета да види,
как градината огряват.
Жълти, сини минзухарчета,
с които весело се заприказва.

Че през тази дълга зима,
на топло скрито под снега,
кокичето в очакване се свило.
На слънцето. На пролетта.

А на стълбите, със умиление,
женица гледа тази красота,
пъстроцветното видение,
създадено от нейната ръка.

В погледа й към градината,
горещите сълзи издават,
че душата пълни й смокинята,
а цветята – щастие голямо...