Честит 8-ми март, Били!

от Добрин Петров

Днес, скъпа моя, имаш празник!
Вълнението ти отдалече си личи. 
И уж денят е като всеки вторник,
а днес са някак по-засмени сините очи.

Казват, че е отживелица, остатък,
от морал социалистически и тривиален...
Но в живота ни безкрайно кратък,
не си ли струва ден да имаш по-специален?

Да смениш одежди всекидневни,
с премяна празнична, за днес поне...
На задачите, които вършиш с устрем
постоянно, да обуздаеш бурните коне...

Жената в този ден почитаме!
Но нещо ме потиска подсъзнателно...
Нима, за да покажем колко ви обичаме,
един-едничък ден би бил достатъчен?...

Любов дарявате ни без остатък,
а похабяваме нерядко тези чувства.
Ти – дъщеря и майка, и съпруга,
покровителка си на семейното изкуство.

Разбирате, понякога сме слаби...
Затуй простете лошият ни ген...
Макар че пъчим се, от вас сме обладани.
Но не го признаваме, на егото си в плен.

Какво ли да ти подаря? Не зная!
не са ми по сърце материалните неща,
а и с ръцете да боравя не умея...
То, какво остава – тез простички слова!

От първата ни среща делова,
усети ли как бързо минаха годините?
Явно писано ни е било – съдба,
ръка в ръка да изживеем дните.

И нощите да си споделяме,
и заедно да сме в добро и  зло.
Ех, знам, днес ден е за празнуване...
Но аз ще те обичам утре също, чак до гроб...