Сам под дъжда

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици
пак се разхождам. Самотен...
Под лампите дето мъждукат,
вятъра тъжно косата ми роши.

Подминава ме свит в своя шлифер
човек със каскет до очи,
пред витрина за секунда се спира,
но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец,
колкото да намокри земята
А аз на ъгъла, под стряхата скрит
все още очаквам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа,
наоколо, като мен, да се скита...
Сам със себе си пак съм, си казвам,
и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат,
бавно към къщи ме водят краката,
пристъпвам, под сенките дето не спят,
че сам под дъжда съм аз тихичко плача...