Наслука

от Добрин Петров
Посветено на Виктория

Случка случила се някога отдавна,
с мой приятел, или пък познат, все таз
старание голямо влагал във нещата
но веднъж късмета му изневерил - малшанс...

Изпаднал той в истерия, едва ли не,
навътре го приел – животът колко е циничен!
Макар и да разбирал от всеки не по-зле,
че причината бил той самият лично.

Имало моменти адски неприятни,
главата си в стената идвало му да разбие,
защото, че не може, осъзнавал ясно,
да поправи грешката в момента на възникване.

После, взел че седнал на тревата,
замислил се – какво пък чудо станало голямо,
главата си той пипнал, и ръцете, и краката,
и казал си: „Нали пък всичко ми е здраво!

Светът със моя неуспех не свършва,
не ме е страх от нищо, както и преди
е, сбърках, но поуката ще помня върла,
пък и малко опит не вреди, нали?”

Приятелят ми, или пък познат, или пък дъщеря ми,
поел дълбоко дъх и взел, че продължил,
в живота гонел целите с големи крачки,
и всичко с лекота, (и малко лакти, де), постигал, и със стил.

Както вече, предполагам, сте разбрали,
за Виктория стана дума тука,
тези стихове на нея посвещавам,
и завършвам простичко: „Наслука!”