от Добрин Петров
С думи истински я опиши
каквито ти харесват.
Самò сърцето да реши,
дали късмет е, че те срещна.
На смешките ми весели
харесва ми да гледам как се смееш...
В очите – пламъчета блеснали...
Душата ти – една вселена.
От нежните ти плещи,
опитвам стреса да поема.
Та умората да не усещаш...
И тежестта на чуждите проблеми.
Може би е трудно, Били
всекидневно с мен да се живее ...
Но справяш се чудесно ти,
трябва да ти се признае...
Щастлив съм с тебе да споделям
на малките победи радостта,
горчивите бадеми на живота,
щом съм с теб поглъщам с лекота.
Усещам, че се чудиш,
дали не искам пак да те разсмея.
И така да е... Аз знам, че можеш
истина от плява да отсееш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар