от Добрин Петров
Албума прашен свалих от лавицата,
ей така, по причина незнайна.
Недокосвани отдавна слепените страници,
зашептяха ми своите тайни.
И спомени ярки пред мен се изправиха,
изпълнени с радост, игри и вълнение,
а в главните роли – двете съкровища,
усмихнати приказни малки творения.
Пожълтелите снимки, като живи свидетели,
разказват истории мили:
за Джесика, Лиза, за гларуса лош,
за Били и други красиви картини.
Но минаха бързо, деца,
на вашето детство щастливите дни.
Невъзмутимо отиде си времето.
Да го спрем не познаваме средства, уви.
Сега моите малки принцеси,
вече жени са големи.
В живота суров, с талант и умения,
и по своя си начин, да успеят решени са.
Така е устроен обаче живота,
че вечно заедно няма да сме.
Сърцето слова откровени изрича:
„От мене частица носите в себе си,
навеки бъдете обичани!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар