Зима

от Добрин Петров

На зима мирише градът,
а вятъра в дива игра,
листата отдавна обрулени
пред моя прозорец пак завъртя.

Снежинки прелитат,
и гонят се в тъмното.
Виж, колко са весели,
като малки деца.

И смеят се звучно,               
сякаш че чувам ги,
като кристални камбанки,
в кристална гора.                                        
                                                                       
Tези малки бели пчели,
не искат още да падат,
живота им кратък ври и кипи,
под старата улична лампа

А навън силният вятър,
не спира концерта си нощен,
контрабаси, чела и тимпани,
дирижира в прекрасен оркестър.

Студено е. И на зима мирише.
А листата своя зимен балет,
пред моя прозорец неуморно танцуват.
Този спектакъл си е само за мен.