Дон Кихот ли съм?

от Добрин Петров

Мързеливо утро, чуруликат птички...
улицата пуста... Хлад...
Озарява Слънцето с лъчите всичко
и бавно се събужда този град.

Събота е – ден лежерен,
и излежавам се със кеф,
ветрец подухва ми завесата
и сякаш казва ми: „Излез!”

Но в плен съм на съня си още:
Рицар бях в доспех блестящ,
обсипан със сребро ми беше коня,
и борех се със злото аз!

Не се отказвах, но не беше лесно,
побеждавах змейове и мелници безчет,
да бъда най-велик тогава исках...
Но такъв ли бях, или обикновен глупец?

Наивник ли е, мисля си, човек
да вярва в добротата на човека,
или космическа прашинка, обкръжена
от илитерати или просто протежета?

Лежа, но мислите не ме напускат
какво би станало, ако... Ех, да бих узнал...
Щях ли да съм същият или живота
под друга форма би ме изковал...

Към съня си аз се връщам
да преживея битките копнея,
и страстите в онази стара плевня,
с прекрасната ми Дулсинея...