Легни си, любов!

от Добрин Петров

Легни си, любов! Ей така!
Очите ти сини блуждаят,
като лодка в морето без вятър
и с неми, безсилни платна.

Легни си, любов! И заспи!
Как да помогна? Само кажи!
Товара на своите плещи ще взема,
нека на мен да тежи.

Легни си в постелята скромна,
дето за теб съм приготвил.
Заспи и сънувай, любов,
заспи и сънувай!

Тихо прошепваш „Аз те обичам!”
и не зная дали е насън, или не.
И аз те обичам, момиче – кокиче,
но не чуваш – в плен на Морфей.

До тебе тихо ще легна,
косите ти златни ще погаля с ръка.
Твоето рамо пак ще завия,
с одеалото старо, на жълти цветя.

Ще дишаш ти равномерно,
в съня ще потъвам бавно и аз.
Утре нов ден ще настъпи,
и двамата пак ще борим света.

Изпитания трудни и леки,
преминаваме заедно, и с лекота.
Един на друг сме подкрепа,
докрая на пътя по тази земя...