от Добрин Петров
Силно ли бие сърцето ми, скъпа?
Парят ли тези сълзи?
Звездите ти помниш ли, там, на небето,
свидетели неми на нашият миг?
Дланите вплетени силно в едно,
сякаш светът си отива,
но значение нямаше, щом любовта
разцъфва невероятно красива!
Прегърнати стояхме без думи,
на първи любовни трепети в плен,
колко простичко беше това помежду ни
искахме малко: аз – тебе, ти – мен.
Мечтаехме да постигнем успехи големи
да се впуснем в живота със страст, презглава.
Но ни затиснаха обикновени житейски проблеми
и забравихме „онези” слова
И някъде там, мое бивше момиче,
устните станаха чужди, нали?
И срамежливи, не се търсеха дланите вече,
да го признаем: любовта си отиде. Амин!
И вече пораснали, и много успели,
играем във парка със свойте наследници,
а звездите отгоре тъжно ни гледат,
неми, мъждукащи съдници.
Силно ли бие сърцето ми, скъпа?
Парят ли тези сълзи?
Разминаха се нашите мечти и животи,
но аз ще те помня, помни ме и ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар