Поет ли? Да, бе!

от Добрин Петров

Поет от кариерата очевидно не съм,
но с лекота някаква, необяснима,
мисли бушуващи, даже насън
изразявам с удоволствие в рими.

Не съм го научил, нито очаквал,
така си дойде, ненадейно.
Талант ли? Да, бе, едва ли.
По-скоро вдъхновение някакво.

Понякога идва в ранното утро,
друг път кучето както разхождам,
но винаги нещо искам да кажа
нещо, може би, важно.

Мисли любовни извират, не питат,
друг път позиция гражданска...
Посветени на стихове в тайнството пръстите, 
по клавиатурата забавно танцуват.

От кого ли получил съм такова наследство,
идея си нямам изобщо.
В нашия род за нещо подобно,
никой не ми е разказвал.

От теория на предмета поезия,
представа никаква нямам,
бял стих, анапест, амфибрахий,
непознати за мен са, туй го признавам.

Понякога да мисля улавям се,
че може би някой „поет талантлив”
думите мои, от душата създадени,
халтура ще нарече, стихоплетстване.

Но, моля ви, скъпи критици,
не съдете ме толкова строго,
все пак колко физици
можете да сравнявате с Айнщайн?